Последно сбогом, моя стара любов
Изминах дълъг път без теб.
И сега, тук, на белия лист
умира моята любов,
посипана от черния ти лед.
И пиша един последен стих
и в него скривам заглъхващия си зов.
Сбогом ти казвам за последен път!
Тихо припламва в мрака искра...
Виждаш ли?! Падаща звезда...
Завинаги залязваща в нощта...
Превръща се в пепел,
изгорена от нечия лъжа...
***
Не знаеш колко нощи съм
шептяла в мрака "Обичам те!"
Не знаеш как тайничко
сърцето ми ти се е вричало...
Но върви си... и ако можеш
... бъди щастлив...
Аз не плача.
В душата си за теб спомена ще пазя жив.
Прощавам ти всички лъжи.
... и грешките дори...
Прощавам ти всички сълзи.
... и пропилените мечти...
Прощавам ти!
Без думи, с мрака си иди!
Виновен си! Знаеш, нали?!
Виновен си! Но аз простих!
Не ме боли! Или може би
болката, заглушена от лъжата,
безропотно мълчи...
"Сбогом!" - прошепвам за последно.
Върви! Не се обръщай!
"Сбогом! Всичко е простено!"
Аз платих ти сметката...
И моля те, задръж си рестото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
