2.05.2007 г., 12:51 ч.

Последно сбогом, моя стара любов 

  Поезия
1125 0 5
Изминах дълъг път със теб.
Изминах дълъг път без теб.
И сега, тук, на белия лист
умира моята любов,
посипана от черния ти лед.

И пиша един последен стих
и в него скривам заглъхващия си зов.
Сбогом ти казвам за последен път!

Тихо припламва в мрака искра...
Виждаш ли?! Падаща звезда...
Завинаги залязваща в нощта...
Превръща се в пепел,
изгорена от нечия лъжа...

            ***
Не знаеш колко нощи съм
шептяла в мрака "Обичам те!"
Не знаеш как тайничко
сърцето ми ти се е вричало...

Но върви си... и ако можеш
... бъди щастлив...
Аз не плача.
В душата си за теб спомена ще пазя жив.

Прощавам ти всички лъжи.
... и грешките дори...
Прощавам ти всички сълзи.
... и пропилените мечти...
Прощавам ти!
Без думи, с мрака си иди!

Виновен си! Знаеш, нали?!
Виновен си! Но аз простих!
Не ме боли! Или може би
болката, заглушена от лъжата,
безропотно мълчи...

"Сбогом!" - прошепвам за последно.
Върви! Не се обръщай!
"Сбогом! Всичко е простено!"
Аз платих ти сметката...
И моля те, задръж си рестото...

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??