2 may 2007, 12:51

Последно сбогом, моя стара любов

  Poesía
1.6K 0 5
Изминах дълъг път със теб.
Изминах дълъг път без теб.
И сега, тук, на белия лист
умира моята любов,
посипана от черния ти лед.

И пиша един последен стих
и в него скривам заглъхващия си зов.
Сбогом ти казвам за последен път!

Тихо припламва в мрака искра...
Виждаш ли?! Падаща звезда...
Завинаги залязваща в нощта...
Превръща се в пепел,
изгорена от нечия лъжа...

            ***
Не знаеш колко нощи съм
шептяла в мрака "Обичам те!"
Не знаеш как тайничко
сърцето ми ти се е вричало...

Но върви си... и ако можеш
... бъди щастлив...
Аз не плача.
В душата си за теб спомена ще пазя жив.

Прощавам ти всички лъжи.
... и грешките дори...
Прощавам ти всички сълзи.
... и пропилените мечти...
Прощавам ти!
Без думи, с мрака си иди!

Виновен си! Знаеш, нали?!
Виновен си! Но аз простих!
Не ме боли! Или може би
болката, заглушена от лъжата,
безропотно мълчи...

"Сбогом!" - прошепвам за последно.
Върви! Не се обръщай!
"Сбогом! Всичко е простено!"
Аз платих ти сметката...
И моля те, задръж си рестото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...