Последно сбогом, страннико
Последно сбогом, страннико,
след него чака сладващ друм,
върви по него, страннико...
И спомняй ме в просън...
Ще взема силите ти, страннико.
Върви по пътя си, недей се спира.
Във топлите ми нощи и легло
за тебе няма място. Сред зефира
на позлатеното от есените лято
загубени са корабите. Няма пристан.
Отлитнали са вечерите ни крилати.
Мечтите ни са още не поискани.
Ще взема любовта ти, страннико.
Хвани си гълъб, с него отлети.
На вятъра ще бъдеш пратеник,
а в дните светли ще се зазориш.
Не, няма да пътуваш със кервани,
пустинята до гроб ще се опясъчи.
И само нищото след нази ще остане
да наводнява или да доизгори.
Ще взема името ти, страннико.
Върви си. И със времето се слей.
Когато само часове са ни останали
за миг се усмихни. За миг живей!
И после в миденото ще потънем,
страннико, ще се превърнем в перлено море.
Над дъното пак шатрите ще да опънем,
ще чакаме арената отново да ни призове...
след него чака сладващ друм,
върви по него, страннико...
И спомняй ме в просън...
Ще взема силите ти, страннико.
Върви по пътя си, недей се спира.
Във топлите ми нощи и легло
за тебе няма място. Сред зефира
на позлатеното от есените лято
загубени са корабите. Няма пристан.
Отлитнали са вечерите ни крилати.
Мечтите ни са още не поискани.
Ще взема любовта ти, страннико.
Хвани си гълъб, с него отлети.
На вятъра ще бъдеш пратеник,
а в дните светли ще се зазориш.
Не, няма да пътуваш със кервани,
пустинята до гроб ще се опясъчи.
И само нищото след нази ще остане
да наводнява или да доизгори.
Ще взема името ти, страннико.
Върви си. И със времето се слей.
Когато само часове са ни останали
за миг се усмихни. За миг живей!
И после в миденото ще потънем,
страннико, ще се превърнем в перлено море.
Над дъното пак шатрите ще да опънем,
ще чакаме арената отново да ни призове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стаси Всички права запазени
