ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години
по влаковите линии в нощта.
Мен трима ме очакват в цяла Варна –
не знам дали да включа всички вас.
Светът е сън. И песен благодарна,
но само че не ви я пея аз.
Което си е все едно и също –
аз имам блудна, за завръщане душа, ...