19.08.2018 г., 22:37

Последвах те

Поезия » Любовна

1.3K 4 6

Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.

А, къпят ли се в щастие звездите?
Когато ни има, когато сме тук
ням ли е вятърът, надничащ в очите ни?
Ще се роди ли Луната без звук?

Потъвам, като тишина в Душата ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vqra.1 (Вяра Благова)

Благодаря vega666 (Младен Мисана)!!! Заинтригува ме с въпросите си и скритите отговори в тях !

2018-08-21T23:11:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Не бях се замислял досега, дали е възможен дом за мечтите, в смисъл на общ дом - за мечтите на всички одушевени същества. А иначе, душата ни е дом за собствените ни мечти. Ала е възможно да има и една световна душа - майка на отделните души...или мащеха. Знае ли някой?

"Мълчанието, надничащо от пазвите ни като медалион", "немият вятър в очите ни", "беззвучно раждащата се Луна" - въздействащи поетични образи! Поздравление!

2018-08-21T09:25:12+03:00
vqra.1 (Вяра Благова)

Чародейката си ти

2018-08-19T22:47:21+03:00
LiaNik (И.К.)

Ти пишеш така, аз така откликвам!
Тъй, като не ми дава да ти върна на нов ред, ще го напиша тук: Ставаме две чародейки! Който иска може да се включи, нали?

2018-08-19T22:44:48+03:00
vqra.1 (Вяра Благова)

Много миличко, благодаря ти от сърце Лиа!!!

2018-08-19T22:43:26+03:00