vqra.1 (Вяра Благова)
10 33
19.08.2018 г., 22:37 ч.

Последвах те 

  Поезия » Любовна
1031 4 6

Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.

А, къпят ли се в щастие звездите? 
Когато ни има, когато сме тук
ням ли е вятърът, надничащ в очите ни?
Ще се роди ли Луната без звук?

Потъвам, като тишина в Душата ти...

© Вяра Благова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря vega666 (Младен Мисана)!!! Заинтригува ме с въпросите си и скритите отговори в тях !
  • Не бях се замислял досега, дали е възможен дом за мечтите, в смисъл на общ дом - за мечтите на всички одушевени същества. А иначе, душата ни е дом за собствените ни мечти. Ала е възможно да има и една световна душа - майка на отделните души...или мащеха. Знае ли някой?

    "Мълчанието, надничащо от пазвите ни като медалион", "немият вятър в очите ни", "беззвучно раждащата се Луна" - въздействащи поетични образи! Поздравление!
  • Чародейката си ти
  • Ти пишеш така, аз така откликвам!
    Тъй, като не ми дава да ти върна на нов ред, ще го напиша тук: Ставаме две чародейки! Който иска може да се включи, нали?
  • Много миличко, благодаря ти от сърце Лиа!!!
  • Ех, Вяра! Какви ги рисуваш! И как караш душата да търси и пее, заедно в цвета на поезията ти. Браво е малко, а може би, повече би ти отивало брилянтно!
Предложения
: ??:??