Anita765 (Ани Монева)
297 11768
12.11.2016 г., 18:51 ч.

Послепис 

  Поезия
576 5 8

Помня, пристигна ти тихо, на пръсти

и търпеливо свали ми преградите.

Бавно повдигна мъглите ми гъсти.

В мен не бушува, а само погали ме.

 

Стана на пролет и чувство мъниче

тъй не усетих как душата ми стопли.

После заши ми крилото  на птиче.

Но не разпитва тъгата, нe чопли.

 

Думички няколко  -  сбра разпиляно

и непокорството просто сниши се.

Времето тръгна си, времето спряно.

Точно тогава от обич родих се.

 

После се спрях, да се сгуша в очите,

във топлината на длан да изгрея.

Тази ти обич, промушена в дните,

е послеписа, който във мене живее.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??