4.04.2014 г., 7:46

Послеслов

1.1K 0 0

Послеслов

 

И мина време, някак си - разбрах,
че пътят, който съм поела
не е напразен ход и не е грях:
Живот, в ръце съм те поела!

И пренебрегвайки облагите съблазни,
ти ме изправи, изпита, провери.
До колко мойте сили ще ми стигат
и съзнанието ми - ще ти се довери.

Не желая да пиша, не искам
да съм зависима от суета.
Да чакам, да вярвам и искам
да почукаш и чуя - тук съм, ела!

Картината се повтаря, и трябва
да затворя вратата и в тишина
да загърбя "билото" и вярно
устремено само да продължа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...