4 апр. 2014 г., 07:46

Послеслов

1.1K 0 0

Послеслов

 

И мина време, някак си - разбрах,
че пътят, който съм поела
не е напразен ход и не е грях:
Живот, в ръце съм те поела!

И пренебрегвайки облагите съблазни,
ти ме изправи, изпита, провери.
До колко мойте сили ще ми стигат
и съзнанието ми - ще ти се довери.

Не желая да пиша, не искам
да съм зависима от суета.
Да чакам, да вярвам и искам
да почукаш и чуя - тук съм, ела!

Картината се повтаря, и трябва
да затворя вратата и в тишина
да загърбя "билото" и вярно
устремено само да продължа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...