4 апр. 2014 г., 07:46

Послеслов

1.1K 0 0

Послеслов

 

И мина време, някак си - разбрах,
че пътят, който съм поела
не е напразен ход и не е грях:
Живот, в ръце съм те поела!

И пренебрегвайки облагите съблазни,
ти ме изправи, изпита, провери.
До колко мойте сили ще ми стигат
и съзнанието ми - ще ти се довери.

Не желая да пиша, не искам
да съм зависима от суета.
Да чакам, да вярвам и искам
да почукаш и чуя - тук съм, ела!

Картината се повтаря, и трябва
да затворя вратата и в тишина
да загърбя "билото" и вярно
устремено само да продължа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...