5.11.2006 г., 10:03

Постепенно се влюбих

973 0 3

Минаваха бавно дните,
постепенно влюбих се аз,
от невинно приятелство
нещо повече исках аз.
*
Сега всеки ден,всеки час,
искам да чувам твоя глас
и нека не бъде само аз
нека да има нас!
*
Но дали и твойто сърце
иска да бъдем заедно?
Ужасно много искам да те прегърна,целуна,
но дали няма по пътя да се спъна..
*
Питам се как може
да съм толкова влюбен,
как може от любов да съм
така зверски погубен?
*
Но щом сетя се,
че тебе аз обичам
само луда обич
мога да изричам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васко Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...