26.09.2010 г., 14:26

Постоянен адрес - Ада

1.5K 0 2


В огледалния свят на сърцето

има истински път, който те търси

и такъв, дето в Ада те връща.

Там пият страст впити устни

и любовта им е адски насъщна.

Там звучат безкрайни синкопи

на вречени, които се любят.

Там съм и зная защо съм...

Нещо вече загубено търсех,

когато светкавица ме прониза

с огнен пламък в сърцето.

Защо все по стари пътеки минавам?

Какво искам? От милост да страдам?

На огъня в Ада намерих пощада...

И Ада възлюбих! Бе благослов!

Там в сияния на ледове и огньове

душите ни още правят любов!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно изразени усещанния, докосваш с перото си всяка влязла да чете тук душа.
    Поздравления, чудесна си!
  • Прекрасно,трогва!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...