В огледалния свят на сърцето
има истински път, който те търси
и такъв, дето в Ада те връща.
Там пият страст впити устни
и любовта им е адски насъщна.
Там звучат безкрайни синкопи
на вречени, които се любят.
Там съм и зная защо съм...
Нещо вече загубено търсех,
когато светкавица ме прониза
с огнен пламък в сърцето.
Защо все по стари пътеки минавам?
Какво искам? От милост да страдам?
На огъня в Ада намерих пощада...
И Ада възлюбих! Бе благослов!
Там в сияния на ледове и огньове
душите ни още правят любов!
© Станислава Дайлянова Все права защищены
Поздравления, чудесна си!