20.05.2008 г., 8:41

Построих си свят-мечта...

1K 0 15
 

 

Построих си собствен - паралелен свят

с въздушни кули от любов и светлина,

с водопад от радост, щастие и смях,

заобиколих се със неземна красота.

Езерце направих си, напълних го с надежда.

В него пуснах да плуват моите мечти.

Наоколо засадих безброй цветенца -

бели маргаритки, виолетки и рози без бодли.

Зора изваях си, обагрих я в различни цветове.

И хиляди слънца аз сложих на небето.

Нарисувах си тучна ливада и едно щурче,

което да радва със своята песен сърцето.

Дните прекарвах до моето езеро красиво,

заслушана в песента на щурците.

Тук, в този свят съм безкрайно щастлива -

далеч от злобата, омразата и лъжите.

Тук свободна съм да тичам през полята,

да танцувам боса под дъжда,

да събирам роса от тичинките на цветята,

да докосвам с нежност всеки стрък трева.

Обичам моя свят, макар и паралелен,

 в него открих покой за моята душа.

Той е мъничък и несъразмерен,

но е прекрасен, моят свят-мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав свят , благодаря за гостоприемството , всеки път е удоволствие да те чета !Поздрави!
  • И аз ти благодаря, че ми беше на гости, Свилен
  • Благодаря ти мила Ани.Радвам се,че харесваш произведението ми.
    Аз също съм очарована от твоите.Продължавай в същия дух. С обич Джуди.
  • Благодаря на всички, които надникнаха в моя свят-мечта Прегръдки
  • Всички живеем в паралелни светове...Прекрасно си го описала!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...