argonyk (Димитър Никифоров) 3 февруари 2018 г., 12:19

Февруарски валс 

389 17 9

 

Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.

 

Под бели преспи сняг лозята спят
и духовата музика мълчи.
Към празника не води вече път,
по който битието не горчи.

 

Припламва само спомен избледнял –
за грейнали моми по гроздобер,
за оня снажен момък с поглед бял,
изпратил ми по Бог и днес хабер.

 

Забравата над мене няма власт –
не се забравя лесно образ мил.
Допивам си мавруда с вкус на валс,
а сякаш чаша мъка съм изпил.

 

Смъртта коварно всекиго грози,
развяла плащ по-черен от катран,
но брат ми сред небесните лози
празнува с мама Трифон Зарезан.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • stenli499 (Станислава) Толкова е нагнетена мъката ти, Мите, че всяка строфа има своя плачеща поанта!
    !...
  • argonyk (Димитър Никифоров) Благодаря ви
  • anabel7 (Албена Димитрова) Силна творба, Димитре! Поздравявам те, също и майстора за избора! Бог да прости греховете на покойните ти близки и да ги приеме в Царството Си!... Амин.
  • Avis Поклон!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Тук талантът ти валсира със спомените! Поклон пред паметта на брат ти...
  • asizi (Nina Toshich) Хубаво с разбиващ , тъжен финал....
  • Веси_Еси (Еси) Разтърси ме... Поклон!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Вечна памет...А за живите,които носят мъртвите в себе си-наздраве.
  • vladetoned (Владислав Недялков) Поздравявам сърдечно автора за това толкова красиво стихотворение! Да казвам друго е излишно...
    Поезията говори с толкова силни слова!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.