argonyk (Димитър Никифоров) 3 февруари 2018 г., 12:19

Февруарски валс 

296 17 9

 

Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.

 

Под бели преспи сняг лозята спят
и духовата музика мълчи.
Към празника не води вече път,
по който битието не горчи.

 

Припламва само спомен избледнял –
за грейнали моми по гроздобер,
за оня снажен момък с поглед бял,
изпратил ми по Бог и днес хабер.

 

Забравата над мене няма власт –
не се забравя лесно образ мил.
Допивам си мавруда с вкус на валс,
а сякаш чаша мъка съм изпил.

 

Смъртта коварно всекиго грози,
развяла плащ по-черен от катран,
но брат ми сред небесните лози
празнува с мама Трифон Зарезан.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.