Е и не мога да те нарека
 ни приятелю, а камо ли любими,
 просто тъй написано било е в моята съдба,
 да те подмина, без да кажа нито дума.

 Не, че не мога да ти изкрещя,
 аз мога, но какво да кажа,
 когато спреш и в очите ти съзра,
 че не ме обичаш, нито пьк желаеш.

 Да! Дълго търсех в себе си вина,
 пребродих във душата си подробно,
 за да разбера защо не пламна таз искра,
 която кара хората да се обичат безусловно, 

 но отговорът тъй и не разбрах,
 или от страх, че може би ще го узная,
 оставих те и  продължих напред
 с една зееща огромна рана.