Посвещение
672
0
0
Е и не мога да те нарека
ни приятелю, а камо ли любими,
просто тъй написано било е в моята съдба,
да те подмина, без да кажа нито дума.
Не, че не мога да ти изкрещя,
аз мога, но какво да кажа,
когато спреш и в очите ти съзра,
че не ме обичаш, нито пьк желаеш.
Да! Дълго търсех в себе си вина,
пребродих във душата си подробно,
за да разбера защо не пламна таз искра,
която кара хората да се обичат безусловно,
но отговорът тъй и не разбрах,
или от страх, че може би ще го узная,
оставих те и продължих напред
с една зееща огромна рана.
ни приятелю, а камо ли любими,
просто тъй написано било е в моята съдба,
да те подмина, без да кажа нито дума.
Не, че не мога да ти изкрещя,
аз мога, но какво да кажа,
когато спреш и в очите ти съзра,
че не ме обичаш, нито пьк желаеш.
Да! Дълго търсех в себе си вина,
пребродих във душата си подробно,
за да разбера защо не пламна таз искра,
която кара хората да се обичат безусловно,
но отговорът тъй и не разбрах,
или от страх, че може би ще го узная,
оставих те и продължих напред
с една зееща огромна рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
