Е и не мога да те нарека
ни приятелю, а камо ли любими,
просто тъй написано било е в моята съдба,
да те подмина, без да кажа нито дума.
Не, че не мога да ти изкрещя,
аз мога, но какво да кажа,
когато спреш и в очите ти съзра,
че не ме обичаш, нито пьк желаеш.
Да! Дълго търсех в себе си вина,
пребродих във душата си подробно,
за да разбера защо не пламна таз искра,
която кара хората да се обичат безусловно, ...