3.04.2009 г., 9:48

Посвещение

948 0 22
Останах само глас.
Деца, деца, не искам да ви плаша,
ала животът е пред вас.
И бъдещето е по-малко мое,
повечето - ваше.

Бих искал да ви кажа 2-3 думи,
но както винаги се колебая.
Щастливите са много рядко умни.
Кое от двете да ви пожелая?

Страхувам се да не попреча някак.
Да не излъжа с дума или действие.
Два свята пред очите ми умряха,
дано не видя, как умира трети.

В живота за наивни прошка няма.
Казвам ви това и си отивам:
всяка ваша слабост ме ранява,
всяка ваша грешка ме убива.

Бъдете мъдри и бъдете силни,
защото иде съдният ви час.
Бъдете себе си.
Но в името на тия,
които ще са тука подир вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • всяка дума е бисер на мъдростта...
    Райсън...почитания!
  • Разтърси ме - поклон и браво!
  • С благодарност за добрите отзиви и за разбирането!
    Към всички.
    Бъдете мъдри и бъдете силни)))
  • "Щастливите са много рядко умни."
    А умните -живеят зарад смисъла,
    ако направят другите щастливи,
    то значи си е струвало усилието...
  • Комплименти за мъдрото завещание, Райс! Само че, мисля си, не е време още да си отиваш, а и имаме достатъчно богат опит за да загърбяме филосовски разочарованията! Усмихнат поздрав от слънчева Адриатика!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...