23.04.2008 г., 16:24

Посветена и Подписана

827 0 8
 

Завета носих. В себе си. Горчах
от блудност и дописване.
Със минало ме срещаха очите им.
Отхапваха преди... а аз посягах

безлика в позволеното.

 

Повтарях. Преигравах. Кредото.
Да  припознаеш страх

е като  пистолет  във слепоочие.
От вяра стреля. До деветото.

 

Събрах във послепис. Преписах.
Да мога да се върна в ниското.
От другата страна е друга  истина,
която не прилича на светците си.

 

Измих се от прераждане.

Преди прозрелите да ме изтрият.

Преди престорено да коленича

пред Първия. До Бесния.

След Мнимия.

 


 

Бях Ева. Като Мария го родих.
От Магдалена се научих и обичах.
За себе си повярвах, че утрото

се разранява само с писък. Тихо е.


 

Предрекох  се. Такава или - не.
Научена. До втръсване.
Дълбана във ребро с венците им.
Посветена. И Подписана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...