23.04.2008 г., 16:24 ч.

Посветена и Подписана 

  Поезия
638 0 8
 

Завета носих. В себе си. Горчах
от блудност и дописване.
Със минало ме срещаха очите им.
Отхапваха преди... а аз посягах

безлика в позволеното.

 

Повтарях. Преигравах. Кредото.
Да  припознаеш страх

е като  пистолет  във слепоочие.
От вяра стреля. До деветото.

 

Събрах във послепис. Преписах.
Да мога да се върна в ниското.
От другата страна е друга  истина,
която не прилича на светците си.

 

Измих се от прераждане.

Преди прозрелите да ме изтрият.

Преди престорено да коленича

пред Първия. До Бесния.

След Мнимия.

 


 

Бях Ева. Като Мария го родих.
От Магдалена се научих и обичах.
За себе си повярвах, че утрото

се разранява само с писък. Тихо е.


 

Предрекох  се. Такава или - не.
Научена. До втръсване.
Дълбана във ребро с венците им.
Посветена. И Подписана.

 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бърз въпрос: От рая ли си, или от ада! Щото не си от тоя свет! Ша знайш! Или не - толкова си човешка, че си... божествена, ама от това - най-демонично божественото!

    Ave
  • Боже...
    Ще мълча!
  • Аз минах само да се разпиша...
  • Жоркаааа, братле, а са да беше оставил барем един от тия двата цитата и на мен, а!

    Момиче... до после!

    Ave
  • Не знам... само онемявам!
    Силна си!
  • "Преди престорено да коленича
    пред Първия. До Бесния.
    След Мнимия."



    "Дълбана във ребро с венците им.
    Посветена. И Подписана."



    Добре... Много си ми нужна да изкараш пчеличките, цветенцата и тревичката от главичката-

    Тази празна стая
    където прожектираш
    кръстовете палиш
    и венозно инжектираш
    там...
    вече се премятат кучета
    в смъртна схватка
    преплели случвания
    а ти си само слюнка...
    слюнка между две захапки
    солена и тръпчиво вкусна
    и търсиш смисъл хладно
    ... и все си недописан...


    дам...


  • Наистина си посветена! Много ми хареса! Поздрав!
  • Силно и значещо! Хубаво!
Предложения
: ??:??