Посветена и Подписана
Завета носих. В себе си. Горчах
от блудност и дописване.
Със минало ме срещаха очите им.
Отхапваха преди... а аз посягах
безлика в позволеното.
Повтарях. Преигравах. Кредото.
Да припознаеш страх
е като пистолет във слепоочие.
От вяра стреля. До деветото.
Събрах във послепис. Преписах.
Да мога да се върна в ниското.
От другата страна е друга истина,
която не прилича на светците си.
Измих се от прераждане.
Преди прозрелите да ме изтрият.
Преди престорено да коленича
пред Първия. До Бесния.
След Мнимия.
Бях Ева. Като Мария го родих.
От Магдалена се научих и обичах.
За себе си повярвах, че утрото
се разранява само с писък. Тихо е.
Предрекох се. Такава или - не.
Научена. До втръсване.
Дълбана във ребро с венците им.
Посветена. И Подписана.
© Киара All rights reserved.
