3.06.2010 г., 18:04

Посветено...

1K 0 6

Посветено…

 

 

 

Прощавай ми! Прощавай ми! Прощавай ми!

Така и мене ще научиш да прощавам.

Защото прошката, дори и да горчи,

единствена душите ни спасява.

 

 

И прави ни смирени… По-добри.

Душите ни на мъдрост учи.

Прощавай ми! Дори да те боли.

Прощавай ми! Каквото и да ни сe случи.

 

 

Повярвай ми… Прощава любовта!

Защото силна е. И щедра…

По-силна е от завист, злоба, суета

тихата и светла нежност.

 

 

 

От любовта ни този свят се е родил.

Тя, казват, всичко лошо побеждава.

Дори и непростимото тя може да прости.

 

Дано и менe някога научи да прощавам!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рядко плача на стихотворения...ако можеше да ме видиш сега, Нинка...пречистващи сълзи...от прекрасно изказаната ти молитва... Благодаря ти, благодаря ти, благодаря!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • ДА,ЛЮБОВТА Е ВСЕСИЛНА,А КОЙТО ИСКА ДА СЕ УЧИ,ЩЕ СЕ НАУЧИ!!!ЦЕЛУВКИ И ПРЕГРЪДКИ,СКОРПИ!!!
  • Изпълнен с мъдрост, докосващ стих!
    Поздравления!
  • прошка и любов...тихата и светла нежност...
    истинско...
  • Чудесен стих!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....