3.01.2007 г., 12:56 ч.

Посветено на... 

  Поезия
775 0 7

Обичам те, не вярвам че мога да го изрека...

Обичам те, но ти не виждаш...

Заслепен от копнеж по твоята така наречена “голяма любов”...

Но защо, питам се... и отговор не намирам...

Защо, след като тя остави те най-безсърдечно... дори не ти го каза в очите...

Защо, питам се...

Какво намери в нея?

Заслепен си... тънещ в тъга и сълзи...

Обичал си я, обичаш я и ще я обичаш, а тя дори нехае... или може би греша?!

Знам че няма смисъл да се боря с нея... тя е в сърцето и ума ти... голяма любов, а аз съм просто приятелка...

Казват ми, че ще мине време и ще я забравиш...

О, колко искам да повярвам...

Ти ще продължаваш да я обичаш...

Няма да забравя погледа, с който я гледаше... копнеещ да я прегърнеш,  а аз стоях безсилна и безмълвна, неспособна да те спра... проливаща сълза след сълза...

 

 

     

© Ива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??