Посветено на...
Обичам те, не вярвам че мога да го изрека...
Обичам те, но ти не виждаш...
Заслепен от копнеж по твоята така наречена “голяма любов”...
Но защо, питам се... и отговор не намирам...
Защо, след като тя остави те най-безсърдечно... дори не ти го каза в очите...
Защо, питам се...
Какво намери в нея?
Заслепен си... тънещ в тъга и сълзи...
Обичал си я, обичаш я и ще я обичаш, а тя дори нехае... или може би греша?!
Знам че няма смисъл да се боря с нея... тя е в сърцето и ума ти... голяма любов, а аз съм просто приятелка...
Казват ми, че ще мине време и ще я забравиш...
О, колко искам да повярвам...
Ти ще продължаваш да я обичаш...
Няма да забравя погледа, с който я гледаше... копнеещ да я прегърнеш, а аз стоях безсилна и безмълвна, неспособна да те спра... проливаща сълза след сълза...
© Ива All rights reserved.
