Посветено на feia - Вилдан Сефер
Ти дочуваш как звъни мандолина
сред уханните рози напъпили.
Даже птици, притихват сред клони,
в тази музика нежна заслушани.
Клонче пролетно бяло разцъфнало
със потока си шепне за слънцето,
а глухарчето - патенце в жълто,
сред тревите се гуши усмихнато.
Мандолината тихо нарежда
за небе и за полети трепетни.
За любов и за топли надежди,
приютени в две длани преплетени.
Слушам с теб, и е толкова хубаво,
че още има като теб на земята
чудни феи, даряващи ми вълшебство
и разпръскващи навред красотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
