Посветено на Кадифе
Денят ти е орисница - със четка
рисуваща вълни от цветове.
Нощта ти е вълшебницата лунна,
която гали с мекота на кадифе.
Лети, не спирай и обичай,
че този свят без хора като теб
е наниз охлювен, а ти мъниста
редиш във чудните си стихове.
Без четка - на инат рисувай
на приказка невидимия край
и, както само ти го можеш, развълнувай
небето и морето с твоя цветен Рай.
Притихнала от горест, ще те слушам,
за да разплискаш болката от мен.
Когато те разчитам, ще политам
към синьото небе отново в плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
