1.03.2007 г., 14:53

Посвири ми

931 0 12
                                               Посвири ми на твойта китара,
                                               нежно струните пак погали,
                                               искам цялата болка събрана,
                                               да изпееш сега. Посвири!


                                               Тази обич, която изгаря
                                               и ума, и сърцето ти днес,
                                               не допускай във теб да остане,
                                               превърни я във тъжен куплет.


                                               Превърни я във вечна балада,
                                               на света я след туй подари...
                                               Как обичал си, колко си страдал,
                                               разкажи ми сега. Посвири!
                                               
                                               
                                               


                                               


                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно пишеш!
    Много ми хареса стихът ти - чудесен е! Поздрави!
  • До сега се въздържах да пиша коментари на произведенията ти,защото всичките са чудесни и ще се повтарям...,но мисля,че дойде време да призная таланта ти не само пред себе си,но и пред теб и всички,които четат твоите стихове.Искам само да ти кажа,че твоята поезия идва от сърцето ти и думите се редят като маниста...кротки,истински и вълнуващи...Всяко твое стихотворение е уникално с нещо и наистина в сюжетите на твоето творчество намирам частици от себе си...Защо ни е музика,когато имаме вдъхновение,лист и химикалка?!...
    Поздрав,усмивка и благодарност,че ни позволяваш да се докоснем до красотата на твоя талант!
  • Много благодаря!
  • Поздравления!
  • Разкош!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...