Споделено
сиво във очите ми...
А потомка съм на степна смугла жрица.
Как се шмугна сивотата
във зениците,
като жегната от жарък пламък птица.
Сякаш искат да ме емнат древни спомени
за зелените отблясъци в зениците
на тракийката, понесла дивна стомна
и поднесла към устите на дедите ми...
Сякаш тази сивота ми е пренесена
от небесните зеници на славяните,
дето делви с мед за дар са им поднесли -
на дедите ми - дошли от изток с вятъра...
Но в сърцето ми кръвта е най-червена -
като тази на баща ми. Жива сила.
Аз съм българка. От майка съм родена.
Но по татко съм потомка на Атила...
© Катя Всички права запазени