потомка на Атила
Споделено
сиво във очите ми...
А потомка съм на степна смугла жрица.
Как се шмугна сивотата
във зениците,
като жегната от жарък пламък птица.
Сякаш искат да ме емнат древни спомени
за зелените отблясъци в зениците
на тракийката, понесла дивна стомна
и поднесла към устите на дедите ми...
Сякаш тази сивота ми е пренесена
от небесните зеници на славяните,
дето делви с мед за дар са им поднесли -
на дедите ми - дошли от изток с вятъра...
Но в сърцето ми кръвта е най-червена -
като тази на баща ми. Жива сила.
Аз съм българка. От майка съм родена.
Но по татко съм потомка на Атила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
