31.07.2014 г., 10:40 ч.

Потребен си 

  Поезия » Друга
715 1 0
Търкули се животът и стана на топка,
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.
От прозореца важно съседът ме гледа,
дълго кашля в нощта и разсърдено пуши,
разпилява се бавно трамваят изнервен
и се пука земята от дългата суша.
Ала няма да да плача сега. Ще говоря,
ако трябва на вятъра. Жив съм. И дишам.
Непотребен и бял, като камъче в двора
и забравена дума – добра и излишна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
: ??:??