5.08.2017 г., 12:23

Потърси ме!

1K 1 3

 

Потърси ме в стръкчето трева,
когато капчица надежда не остане!
Мен ще видиш в бисерна роса
квася ти душата суша да престане!

 

Потърси ме в пламъка горящ,
когато вярата ти се продъни в нищото!
Мен ще видиш в пукота ехтящ
ръцете ти да сгрявам край огнището!

 

Потърси ме в повея нежен на бриза,
когато любовта от теб си отиде!
Принцът мечтан у дома му да влиза,
дух ще помилвам отново да види!

 

Между двата бряга в залите учебни,
потърси ме когато загубиш приятел!
От троскот - коренища съм лечебни
във ръцете благи на духът церител!

 

Кладите небесни ще запаля с пръсти,
ако в мрак потъне твоята пътека!
Светулките искрящи ще вплета в къдрите
с фенерите си в пътя ти да светят!

 

Потърси ме в болка и тъга!
Потърси ме в радост и нега!
На земята долу - Потърси ме!
На небето горе сред звездите,
Потърси ме!

 

Просто, Потърси ме!

 

04.08. 2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз така. Ти даже преди мен си започнал.
    Интересни и различни са стиховете ти.
  • Благодаря ти! Опитвам се да пиша добре. Правя го от скоро. Благодаря ти!
  • Аз ги чета твоите. Но не съм те коментирала.
    Има много нежност в стиховете ти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...