Потърси ме в песента на сърцето
И защо ли да пресичаш площадите,
да ме дириш сред хорската глъч?
Мен ме няма там, где суетите
са се вплели като стиснат юмрук.
И защо да се губя сред врявата
на шумящия свят от лъжи?
Аз сърце и душа съм на вятъра.
И на волния дух съм гърди.
Дишам изгреви, паля проблясъци,
сред лазурите ален триптих,
ако само поискаш, във залези
ще разпаля и твойте гърди.
Да почувстваш как времето спира
сред неона красив от мечти,
как сълзите си в шепи побира
и ги пръсва сред тънки треви.
Тези перлени нанизи обич,
оросили с дъха си света,
ще измият листата, а птиците
ще изпият и последната капка.
Затова те политат високо,
пият росна вода от треви.
Затова те обичам дълбоко,
защото вятърът в мене лети.
Затова не търси ме, където
мен ме няма сред шумни тълпи.
Потърси ме в песента на сърцето,
щом запее и в твойте гърди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Полетяла си... дано да "повлечеш" и него... 
