Потъвам в твоите очи
От всичко в теб, очите ти обичам!
Потъвам в тях сред пух от нежност.
Без думи, с поглед в теб се вричам,
като пред разпятие... обляна в светлост.
Най-истинските думи са неказаните,
най-силната любов е неизживяната,
остава и расте след ехото на стъпките,
възражда се от сива пепел обичта.
Защо ми каза, че любовта умирала,
че си отивала все някой ден...
При мене тя гнездо в душата ми е свила,
не си отива, а расте със всеки ден.
В косите пръсти нежни е преплела,
в сърцето звън от пролетни трели.
В изплаканост душата ми прелива,
във нежни струи, и потъвам в твоите очи.
Потъвам в тях сред пух от нежност.
Без думи, с поглед в теб се вричам,
като пред разпятие... обляна в светлост.
Най-истинските думи са неказаните,
най-силната любов е неизживяната,
остава и расте след ехото на стъпките,
възражда се от сива пепел обичта.
Защо ми каза, че любовта умирала,
че си отивала все някой ден...
При мене тя гнездо в душата ми е свила,
не си отива, а расте със всеки ден.
В косите пръсти нежни е преплела,
в сърцето звън от пролетни трели.
В изплаканост душата ми прелива,
във нежни струи, и потъвам в твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
