21 mar 2007, 21:16

Потъвам в твоите очи 

  Poesía
868 0 10
От всичко в теб, очите ти обичам!
Потъвам в тях сред пух от нежност.
Без думи, с поглед в теб се вричам,
като пред разпятие... обляна в светлост.
Най-истинските думи са неказаните,
най-силната любов е неизживяната,
остава и расте след ехото на стъпките,
възражда се от сива пепел обичта.
Защо ми каза, че любовта умирала,
че си отивала все някой ден...
При мене тя гнездо в душата ми е свила,
не си отива, а расте със всеки ден.
В косите пръсти нежни е преплела,
в сърцето звън от пролетни трели.
В изплаканост душата ми прелива,
във нежни струи, и потъвам в твоите очи.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • само тихата вярна любов
    не си отива никога...

    прегръщ*
  • Красив стих Джейни!
    Поздравявам те!
  • Прекрасен стих, Жени!!! Поздрави!!!
  • Браво!
    Хубав стих!
  • Красиво!
  • Най-истинските думи са неказаните,
    най-силната любов е неизживяната....

    Бравооооооо!!!!
    Невероятен стих си написала, мила!
    Поздрав!
  • Благодаря ви приятели!
    Пожелавам пролетна и щастлива да бъде любовта за всички
  • Красиво е, Джейни.Много!Поздрав!
  • Невероятна любов,истинската любов живее в сърцата ни и прескача препядствията на времето,защото то не я отмива,а напротив-прави я по-силна и истинска...
    Поздрав и усмивка от мен за шеметния стих!
  • Защо ми каза, че любовта умирала,
    че си отивала все някой ден...
    При мене тя гнездо в душата ми е свила,
    не си отива, а расте със всеки ден.

    Това е любовта!!
    Много красиво!
Propuestas
: ??:??