Потъващият остров

Коментари

• 

  vega666 (Младен Мисана)

  И аз благодаря, Станиславе. Много оригинален отговор на моя коментар направи. Оценявам това най-високо.

  2015-01-29T02:42:55+02:00
• 

  Tilenus (Станислав Русев)

  Смелост се иска да си Брут и чест да отвърнеш само с....и ти ли Бруте.
  Благодаря Мисана

  2015-01-29T02:36:15+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Типично мъжка поезия. Откровена, дълбока и право в десетката. Този остров аз го наричам платинен. Той е островът на сакралността в нас.
  Последното ни убежище от каналните води на сивото до безцветност време.
  
  По изключително образен начин в стихотворението е описано потъването му в солените води:
  
  "Изпълнен съм със тишина,
  но не от тези мъдрите, а мокра.
  И водораслите зелени са трева,
  в очите на потъващият остров."
  
  Преходът от горното встъпление към финала се реализира от стряскащата констатация:
  
  "Аз вече дишам със хриле на риба.
  На картата на мястото си виждам
  не мене-острова, а рифа."
  
  Финалът е логическо и аналитично продължение /на поетично ниво/ на подготвения от автора сценарий. Водолази, като клошари, които ровят,
  за да открият между потъналите отломки "девственото сърце от злато",
  превърнало се в легенда и мит за едно бивше вчера, завинаги останало прокълнато.
  
  Искам да направя една незначителна техническа забележка. В редовете:
  
  "Не се надявам вече да се върна.
  Аз вече дишам със хриле на риба."
  
  се повтаря думата "беше". Това повторение /по същество нежелателно/ лесно се избягва, например чрез редакцията:
  
  "Не се надявам пак да се завърна.
  Аз вече дишам със хриле на риба."
  
  Разбира се авторът може да намери и друг начин да елиминира повторението.
  
  Поздравление за чудесното стихотворение, Станиславе!
  Мисля, че го почувствах в пълната му мяра, защото считам,
  че имам необходимата подготовка за това.

  2015-01-29T02:28:08+02:00