Повеи от Дунава
В безлунна нощ запалих в теб искрата,
не ще да можеш вече да заспиш.
Самотна вечер бродиш в тишината
и в огъня на чувствата гориш.
Запалена веднъж тя вечно тлее,
не е открит целебния балсам.
Човекът с нея цял живот живее,
от времето на Ева и Адам.
Едничка любовта е тази сила,
приемеш ли я, ти ще се спасиш,
и както бяла птица лекокрила,
над светската суетност извисиш.
С една искра и малко дръзновение,
създадох смут в душевния ти мир,
с прочувствено лирично вдъхновение
в очите ти превърнах се в кумир.
19 ч. 5 септември 2019
Иван Митов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
