Повик
712
0
0
Как искам да повърна,
да изповръщам душата си.
Изтласквайки отровата
да върна боята си.
Горчилка зелена и бозава слуз
парцалът потънал във гнус -
не са цветове те за мене.
Аз лапах - безсъвестна гнида,
упита във собствена страст -
да смуча най-сладко червено
оплетена в моята власт.
Смрадта да се вие и блика от мене.
Парчета, трохици и храчки -
по мен да кълнат старите врачки!
Безсилна и жалка се искам.
и празна, прозрачна. Юздата
следи да влече по земята.
Ела, празнота - мен нужна сега
отхвърляна бистра вода.
И новата граница - една бяла страница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албина Георгиева Всички права запазени
