Повикай ме, любов
Повикай ме!Ще бъда някъде наблизо.Отдавна искам твоя глас да чуя,да ме докоснат нежните ти думикато бризА на морски вълноломи!Като утринна мъгла да ме погалитъй дълго чаканата мъжка длан!Усмивката, ухаеща на пролет,да плаща с любовта си своя дан!
Повикай ме!Аз няма да си тръгна,дОкато не се явиш пред мен!Омръзна ми да бъда непозната,в безвремие да тъна всеки ден!А всяка вечер в тъмното да идваш,в съня ми само да стоиш смутени в мислите си само да прегръщампризрака, във който си роден!
Повикай ме!Ще бъда там. Наблизо!Ще чакам със пресъхнала уста.Ръцете ти треперещи ще хвана.В краката ти без дъх ще се стопя!Кой си ти?Къде ли си сега?Ти само ме повикай!Пред теб ще се явя!
Повикай ме!Аз няма да си тръгна,дОкато не се явиш пред мен!Омръзна ми да бъда непозната,в безвремие да тъна всеки ден!А всяка вечер в тъмното да идваш,в съня ми само да стоиш смутени в мислите си само да прегръщампризрака, във който си роден!
Повикай ме!Ще бъда там. Наблизо!Ще чакам със пресъхнала уста.Ръцете ти треперещи ще хвана.В краката ти без дъх ще се стопя!Кой си ти?Къде ли си сега?Ти само ме повикай!Пред теб ще се явя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
