7.03.2009 г., 15:11

Повярвах ти

3.1K 0 7

Повярвах ти без капчица съмнение,

а ти предаде всичко свято между нас,

да те обичам вечно имах намерение,

а само упреци и куп лъжи се чуват в твоя глас.

 

Повярвах ти, че ме обичаш безрезервно,

доверих ти и живота, и сърцето си,

а ти без срам и гадно, лицемерно

желаеш други да са нощем в ръцете ти.

 

Не знаеш колко болка причиняваш,

не пожелавам някога да я изпиташ,

но се надявам истински да съжаляваш,

когато мен ме няма и осъзнаеш, че все още ме обичаш.

 

Не знам какво не ти достигна,

не знам защо така се постара

да разрушиш любов, градена вече няколко години,

да я съсипеш с всички сили, просто ей така.

 

Прощавам ти за болката, която всеки ден изпитвам,

прощавам ти за всичките лъжи,

но да ти вярвам и като преди да те обичам

е невъзможно вече, твърде много ме боли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енигма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно стихотворение! Дано да преодолееш по-бързо разочарованието и болката! И да не загубиш вярата в истинската любов, която искрено ти пожелавам!
  • ,,но да ти вярвам и като преди да те обичам
    е невъзможно вече, твърде много ме боли.''

    Трудно... даже невъзможно!
    Поздрави, Марти и добре дошла!

  • Прекрасно те разбирам и теб и болката, която те задушава!
    Прекрасен стих! Бъди, Марти! Просто бъди!
  • Много е хубаво!
  • с хубав стих идваш...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...