Като привидение от слънце появи се ти,
и нещо обвърза ни преди да се усетим.
Като картина в движение те съзерцавам
и всичко в нея оттогава искам да познавам.
Като знак от съдбата дойде от небесата,
и всичко за нас нов смисъл придоби.
Като зов от земята, притегли ме към теб,
и не съм чувствала по-голямо щастие.
И с лъчите утротото си в теб събудих,
и вплетохме ръцете си двама в безкрая.
И светът прегърна ни със цветовете си,
и сърцето ми без теб да чувства не може.
И с теб само ще обиколя всяка звезда,
и с теб само в тях ще се изгубя,
за да открия себе си в обятията ти,
и само теб, само теб да знам че обичам…
© Лили Вълчева Всички права запазени