Поздравления
Изтръпвам, но поглеждам те,
с достойнството сринато,
мислиш си подвеждам те,
играя, върша невъзможното.
Ръцете ти с допир на коприна,
чистотата като цвете след дъжд,
сякаш ще литна, душата
с летни емоции, загар.
Промени се, като човека
същия си е, но вече
не се побира в кожата си тежка,
плътна, но и груба;
милост очаквайки от тебе,
потънах
забравих се в прегръдките
на асасин,
под внимание са ти само мечтите,
доказателството ти продължи прекалено дълго, спри
ръката ми на повърхността
дробовете не искат да успея.
тръгвам си, сбъдни си мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
