helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
31.07.2016 г., 8:47 ч.

Поздравления 

  Поезия
239 0 4

Изтръпвам, но поглеждам те,
с достойнството сринато,
мислиш си подвеждам те,

играя, върша невъзможното.

Ръцете ти с допир на коприна,
чистотата като цвете след дъжд,
сякаш ще литна, душата
с летни емоции, загар.
Промени се, като човека
същия си е, но вече
не се побира в кожата си тежка,
плътна, но и груба;
милост очаквайки от тебе,
потънах
забравих се в прегръдките
на асасин,

под внимание са ти само мечтите,
доказателството ти продължи прекалено дълго, спри
ръката ми на повърхността
дробовете не искат да успея.
тръгвам си, сбъдни си мечтите.

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??