Поздравления
Изтръпвам, но поглеждам те,
с достойнството сринато,
мислиш си подвеждам те,
играя, върша невъзможното.
Ръцете ти с допир на коприна,
чистотата като цвете след дъжд,
сякаш ще литна, душата
с летни емоции, загар.
Промени се, като човека
същия си е, но вече
не се побира в кожата си тежка,
плътна, но и груба;
милост очаквайки от тебе,
потънах
забравих се в прегръдките
на асасин,
под внимание са ти само мечтите,
доказателството ти продължи прекалено дълго, спри
ръката ми на повърхността
дробовете не искат да успея.
тръгвам си, сбъдни си мечтите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слънчоглед Все права защищены
