28.01.2012 г., 12:06

Позната приказка

934 0 0


Кога начупи гневно огледалото,
на хиляди прашинки го разби?
Изхвърли ги, но зная, част от цялото
безмилостно в окото твое се заби.

Ледът сега, проникнал до душата ти,
изваял е фалшивата отливка на сърце.
Неискрен и безпулсов свети от очите ти.
Защитна, мъртва тишина държиш в ръце.

Кралица ледена в студа ти нарисувал си,
със черен сняг покрил си името ми ти.
Студени, мразещи и само твои истини
рисуват формата на ледено сърце.

На тази приказката отдавна края, зная -
познаваш болката и силата ú ти.
Разбирам, че не искаш аз да начартая
път на сълзата топла в твоите очи!

Днес предпочиташ ледения вятър,
от топлината искаш да избягаш ти.
Леда в сърцето ти приел си за приятел,
без думи днес ми казваш „замълчи“.

Добре! Днес ще се скрия във снежинка,
изваяна от лед, подобен на гранит,
но ако някога извадиш твойта песъчинка,
ще видиш две очи във пламък от кибрит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...