Позната приказка

Кога начупи гневно огледалото,
на хиляди прашинки го разби?
Изхвърли ги, но зная, част от цялото
безмилостно в окото твое се заби.

Ледът сега, проникнал до душата ти,
изваял е фалшивата отливка на сърце.
Неискрен и безпулсов свети от очите ти.
Защитна, мъртва тишина държиш в ръце.

Кралица ледена в студа ти нарисувал си,
със черен сняг покрил си името ми ти.
Студени, мразещи и само твои истини
рисуват формата на ледено сърце.

На тази приказката отдавна края, зная -
познаваш болката и силата ú ти.
Разбирам, че не искаш аз да начартая
път на сълзата топла в твоите очи!

Днес предпочиташ ледения вятър,
от топлината искаш да избягаш ти.
Леда в сърцето ти приел си за приятел,
без думи днес ми казваш „замълчи“.

Добре! Днес ще се скрия във снежинка,
изваяна от лед, подобен на гранит,
но ако някога извадиш твойта песъчинка,
ще видиш две очи във пламък от кибрит.