Две мисли из главата ти летят,
изглеждат доста симпатични,
но нещо тайно ми кроят
и май са мисли неприлични.
Познавам по очите ти, че пак
отново нещо ще поискаш.
И знам какво. Не съм глупак.
С усмивки сладки ме притискаш.
Да сготвя супа, тас кебап,
мухата влезнала, да хвана,
да купя биричка и хляб,
и да затегна малко крана.
Не е това! Не е това!
Измисляш ми задачи гадни.
Разпускаш дългата коса.
Отново ще си легнем гладни.
© Георги Стоянов Всички права запазени