Позволи
Когато се събудих, объркан бях
от емоциите, които споделихме.
През деня се смях, а през нощта – не спях;
И тогава с теб се променихме:
Ти стоеше там, с усмивка бледа,
а аз по очите ти копнях...
Ти бе лекичко смутена,
а аз неволно се засмях.
И тогава всичко се обърна,
и времето назад се върна –
ти бе далече, ти си тръгна;
а аз не смеех да отвърна
на нежния ни допир, на мечтите нежни;
на сутрешното ти кафе.
Ах, защо не бяхме насаме...
Допусни ме, нека те усещам аз до мен!
Ден след ден и ден след ден...
Не!
Остани!!!
Позволи да те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
