27.08.2007 г., 15:15 ч.

Позволи 

  Поезия
483 1 8

Когато се събудих, объркан бях

от емоциите, които споделихме.

През деня се смях, а през нощта – не спях;

И тогава с теб се променихме:

Ти стоеше там, с усмивка бледа,

а аз по очите ти копнях...

Ти бе лекичко смутена,

а аз неволно се засмях.

И тогава всичко се обърна,

и времето назад се върна –

ти бе далече, ти си тръгна;

а аз не смеех да отвърна

на нежния ни допир, на мечтите нежни;

на сутрешното ти кафе.

Ах, защо не бяхме насаме...

 

Допусни ме, нека те усещам аз до мен!

Ден след ден и ден след ден...

Не!

 

Остани!!!

Позволи да те обичам...

© Християн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??