Позволи

Poetry

664 1 8

Когато се събудих, объркан бях

от емоциите, които споделихме.

През деня се смях, а през нощта – не спях;

И тогава с теб се променихме:

Ти стоеше там, с усмивка бледа,

а аз по очите ти копнях...

Ти бе лекичко смутена,

а аз неволно се засмях.

И тогава всичко се обърна,

и времето назад се върна –

ти бе далече, ти си тръгна;

а аз не смеех да отвърна

на нежния ни допир, на мечтите нежни;

на сутрешното ти кафе.

Ах, защо не бяхме насаме...

Допусни ме, нека те усещам аз до мен!

Ден след ден и ден след ден...

Не!

Остани!!!

Позволи да те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

На саме? Това понякога може да бъде по-трудно от всичко останало. От него не се плаши само този, който наистина знае какво и кого иска!
Поздрави,колкото и да не си фен на такива изказвания...

2007-10-07T18:06:03+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубаво е!
Искрено!

2007-08-31T21:55:03+03:00
lady_rose (Единствена)

феноменален си...страхотна творба-нежна и искрена!

2007-08-31T21:53:24+03:00
valia (Валя Митова)

Много хубав стих.Поздрави

2007-08-27T17:27:19+03:00
kasandra_666 (Катрин Дероа)

сполучливо е до някъде

2007-08-27T17:03:25+03:00