Позволи ми да те разгадая
Позволи ми да те разгадая,
да смекча товара от плещите ти.
Това, дето вътре те изгаря
и тая тежест, дето носиш във очите си.
Аз зная, виждам, в теб, вътре, има много.
Зло, добро, пепели и огън.
И сякаш сам сложил си окова,
за да не достига до света ти никой нежен вопъл.
Но там пристигам, аз съм Светлината,
остави ме да те поведа.
Ти имаш песен неизпята,
ще ти помогна, ще те извися.
Над хората и облаците мрачни
ще те вдигна, за да се оцениш.
Защото мислиш, че не значиш,
а, повярвай, ще се удивиш!
Всеки ден долитам и отлитам
от някой като теб "спасен"
и карам хората да виждат,
там, дето никога не е гнездено.
Светлината ми е твоето спасение.
Виж се, ти, през моите очи.
И чак тогава ще намериш обяснение
за всичките несбъднати мечти.
Когато гледаш, ти, през мрака
не би могъл и бялото да видиш,
а бялото, начало е, не краха, зная,
началото в живота да се влюбиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Саня Георгиева Всички права запазени
