Какво? Какво има сега?
Защо се страхуваш да ми кажеш?
Не знам какво има в главата ти,
но чувствам тъгата в сърцето ти.
Очите ти ми казват колко зле
се чувстваш сега.
Искам да ти помогна,

защо не ми позволиш?
Помниш ли, че обещах
всичко да бъде наред.
Допусни ме до сърцето си

и ще си по-добре.

Допусни ме до чувствата си

и болката ще спре.
Не мога да те гледам така -
твоята болка е моя - обичам те!
Толкова искам да те спася,
само ми дай ключа...
Не може вечно да си така -
твоята съдба не е това.