21.06.2007 г., 0:05 ч.

Прах 

  Поезия
1177 0 8
Сърцето месеци не мигна.
Светът край мен бе ням и глух.
Когото чаках, не пристигна;
когото трябваше - не чух.
През тези нощи - мрачни, зимни,
през звездния и зимен прах
съдби прелистих и години,
но тайните им не прозрях.
А тази сутрин от забрава,
за да спаси света студен,
на кръстопътя се изправя
разцъфнало дръвче.

© Александра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??