Jun 21, 2007, 12:05 AM

Прах 

  Poetry
1135 0 8
Сърцето месеци не мигна.
Светът край мен бе ням и глух.
Когото чаках, не пристигна;
когото трябваше - не чух.
През тези нощи - мрачни, зимни,
през звездния и зимен прах
съдби прелистих и години,
но тайните им не прозрях.
А тази сутрин от забрава,
за да спаси света студен,
на кръстопътя се изправя
разцъфнало дръвче.

© Александра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??