23.02.2008 г., 8:05

Прах

797 0 2
Пясъчни мечти - фигура от прах,
размити звезди - сълзи от страх.
Изпепелена гора - една луна,
отчаяна зора кърви сама.

Забравена врата - стая в мъгла,
пулсираща тъма - сън на стъкла.
Пропукано огледало - парчета мрак,
паяжина от тишина звъни пак.
                      ***
В оковите на своите сълзи,
изгубен в паяжината гори!
Запленен от лунната светлина зове,
мечтата в него с писък бавно да умре.

Унася се тихо с Утринната звезда,
светът заспива - в съня ражда се лъжа.
В градината от бели цветове
Бог изгнива - изгряват светове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Страхил Събев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В градината от бели цветове
    Бог изгнива - изгряват светове..."
    Силно и смело казано!
  • В самотата на моите сълзи
    няма слънце, което да блести
    Белегът от раната гори
    мъртви са душите ни, нали?
    Много хубав стих.Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...