Прах
размити звезди - сълзи от страх.
Изпепелена гора - една луна,
отчаяна зора кърви сама.
Забравена врата - стая в мъгла,
пулсираща тъма - сън на стъкла.
Пропукано огледало - парчета мрак,
паяжина от тишина звъни пак.
***
В оковите на своите сълзи,
изгубен в паяжината гори!
Запленен от лунната светлина зове,
мечтата в него с писък бавно да умре.
Унася се тихо с Утринната звезда,
светът заспива - в съня ражда се лъжа.
В градината от бели цветове
Бог изгнива - изгряват светове...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Страхил Събев Todos los derechos reservados