Прашинка любов
Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите.
В длани мачках и вдишвах пръстта.
През нощта пях и буйствах до зори с самодивите.
Уморена проклинах страстта.
Преживях самотата си с мъдро спокойствие.
Не се втурнах след стари мечти.
Разделих се без плач с дребното удоволствие
да съм с теб. И забравих почти
... всяка буква от любимото някога име.
Паметта ми покри го с покров.
Но разбрах, че докато ме има, ще има
в мен прашинка от тази любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
!!